Datoga tribe

Datoga tribe

Пътуването ни в района на езерото Еяси ни даде възможност да посетим фамилия от племето Датога – скотовъдци, занаятчии и земеделци, които живеят доста изолирано на територията на Танзания. Ниско образовани и с висока детска смъртност, хората от племето живеят в среда с лоша хигиена. Интересно е, че са полигамни и ранга на жените зависи от поредността на женитбата. Жените от племето се разпознават по овалните татуировки около очите им, традиция, която се губи в по-новите поколения.

Ето какво споделят за тях мои приятели, които са имали възможност да ги посетят:

“В противовес на масаите, спомените ми за племето датога са за много усмихнати и ведри хора. Посрещнаха ни леко притеснени, но с първите усмивки от наша страна, последваха и техните широки усмивки и покана за танц. Аз имах щастието да бъда накичена с красивите им шарени бижута и да подскачам в танц с една от младите жени, вече част от друго съседно семейство.
Имах усещането, че са някак горди с това, което са и което имат. Поканиха ни да смелим брашно на каменната им мелница, показаха ни издоеното козе мляко и ни изпратиха с усмивки.
Нещо, което ясно помня е, колко силен захват на прегръдката имаха, когато позирахме за снимки.”  – Вилияна Стефанова

“Племето датога ни посрещна като важни гости, без условности, с радост от срещата, но и с достойнство. Жените от племето ни прегръщаха за снимка и се кефеха на разнообразието, което внесохме в простичкия им всекидневен живот. На мен ми припомниха кое е истински ценно. Къде в Европа някой ще позволи на всеки преминаващ да влезе в дома му, да снима и да разглежда?! Ние трупаме вещи и ги заключваме в къщи, в нашата крепост. А някъде по света има немалко хора като племето датога, за които притежанието на една кофа е истинско съкровище. И те бяха отворени, усмихнати и изглеждаха повече наясно с радостта от живота отколкото много от нас. Аз си тръгнах оттам безсрамно отнасяйки със себе си частичка от това тяхно богатство и съм благодарна, че им бях на гости.” – Христина Каспарян

“Признавам, че при първото си посещение на малка общност от племето Датога близо до езерото Еяси в северна Танзания, бях доста предубедена. Знаех, че все още се спазва традицията на многоженството и очаквах да видя отрудени, намръщени и изтерзани от тежкото ежедневие жени (такива бяха например жените на масаите). За моя голяма изненада ни посрещнаха усмихнати и приветливи жени, видимо на различна възраст. Оказа се, че това са 10 съпруги на един старейшина. Това, което истински ме удиви е, че между тях нямаше никакво видимо напрежение или ревност, въпреки, че на практика деляха един мъж. Държаха се по-скоро като сестри, които трябва да си помагат и да се подкрепят. Дори и децата сякаш приемаха, че имат няколко “майки”.” – Атанаска Илиева